Ако утре всички жени на света решат, че не се срамуват от телата си, доста индустрии ще се сринат
– Хайде, събличай се. Рокля не стои добре върху блуза! – чувствам в гласа й оси, въже за бесене и восък за кола маска по едно и също време. А в действителност е гласът на най-близката ми другарка, която ми подарява облекла.
Да се съблека?! Не желая!
Знам, че ще ме огледа, ще види оня стомах, за който непрекъснато й приказвам. Ще гледа и дали съм се обезкосмила, с какво долни дрехи съм, отиват ли си сутиенът и бикините ми…
Добре, поглъщам корема и се събличам! Срамувайки се!
А за какво в действителност се срамя от тялото си?
Аз не съм архитектът, окепазил градинката пред църквата „ Св. Седмочисленици “ в София.
Аз не съм чиновник от „ Закрила на детето “, който е оставил бебе в несъответствуващи условия за живот.
Аз не съм 38-годишен жив и здрав ерген, който чака майка му да сготви и да заплати тока.
Аз съм просто човек с тяло!
Всъщност ние виждаме тялото си най-често, когато се гледаме в огледалото. Оглеждаме се сериозно, пробвайки нова дреха, и прекомерно постоянно авансово си мислим, че няма да ни стои добре. Защо?
Защото нямаме плосък стомах, нямаме огромни гърди, краката ни са къси, дупето – плоско, прегърбили сме се, косата ни виси, кожата ни е в пъпки, белези и червенини… Та ние сме си издали присъдата още преди да се мушнем в ръкавите на роклята! То не са рокли, а напряко решетки!
Няма по какъв начин да се харесаме, даже да носим тоалет на Лагерфелд, ушит особено за нас от 100 девици с игли с диамантени връхчета! A и да не забравяме, че най-красивите рокли се носят, с цел да бъдат съблечени.
Не харесваме и се срамим от телата си, тъй като не ги виждаме в дребните, елементарни моменти, в които те в действителност са най-красиви!
Не виждаме какъв брой красиво е лицето ни, огряно от усмивка, когато детето се затича към нас в двора на детската градина.
Не виждаме какъв брой красиво е тялото ни, когато сме седнали с изправен като пиронче тил и концентрирано четем нещо значимо и обичано.
Не виждаме какъв брой стегнати и добре завършени са ръцете ни, когато вдигнем двете пазарски торби с броколи, кисело мляко и кайма.
Не се виждаме, когато мързеливо сме отпуснали глава на ръката си и сме премрежили очи; когато повърхностно сме подвили крайник на стола в офиса; когато протягаме ръка, с цел да си вземем самун с мая или шоколад…
Не виждаме по какъв начин сияем задачите, когато термометърът покаже, че температурата на детето към този момент не е висока.
Не се виждаме всякога, когато изтриваме сълзите от очите си и въпреки и влажни, те още веднъж пробляснат.
А тъкмо тогава сме най-красиви! Точно тогава сме с тяло, което заслужава 3 трофеи „ Мис “, 5 тиари с диаманти, 10 ленти с церемониален надпис. Или най-голямото самопризнание – да не се срамим от него!
Всъщност най-важното е да имаме крепко тяло – тяло, което да ни води от точка А до точка Б – да вземем за пример на връх Мусала, на плаж Силистар, край Марица или назад в бащиния дом. Не е наложително да сме с плочки на корема и на върха да създадем 100 клека! Важно е да подишаме чист въздух, да се раздвижим, да се насладим на хубостта в близост.
По-важно е с тези ръце да прегръщаме детето и мъжа си, а не дали са безпрепятствено епилирани и с мускули.
По-важно е да се усещаме добре в кожата си, а не да мажем по тази кожа крема от последната тв реклама.
Калъпите на beauty и стилната промишленост по този начин ни осакатяват, че замязваме на бонсаи.
Но в случай че на следващия ден всички дами на света се разсънят и решат, че харесват и не се срамят от телата си, знаете ли какъв брой промишлености ще се срутен?
източник: ladyzone.bg
